( 0 ) Продукти в количката |  Регистрация  Вход за клиенти
РЕСУРСИ
Размисли и усмивки
Статии
  Внимание, фалшификации!

  Комуникацията между гилдията на печатарите и институциите

  А-А-А! Търговския регистър, Ясен Висулчев

  "Сигурността не се решава на парче" - Инж. Ясен Висулчев

  "Новите IBAN формуляри" - Инж. Ясен Висулчев

  "Слагаме защита срещу измама с платежните документи " - Инж. Ясен Висулчев

  Стана ли касовата книга издателско предизвикателство? - Списание Паралели (брой 48, 2.12.2004)

  "Формулярът в древността" - Инж. Ясен Висулчев

  "Още веднъж по проблема за счетоводните документи" - Проф. Д-р Стоян Дурин

Нашите автори
Нашите партньори
Софтуер работещ с формулярите на ФорКом
Списък на регистрираните одитори
Нормативни актове и документи
ДДС в България и по света
   
А-А-А! Търговския регистър, Ясен Висулчев

А-А-А! Търговския регистър

Материалът се роди спонтанно, след като прочетох интервю в пресата на ресорния зам.-министър на правосъдието Илонка Райчинова, като писмо до нея. Но не открих нейния електронен адрес. Темата от своя страна се разгърна и стана трудно да определя на кого тезите ще бъдат интересни и ще доведат до импулс на действие, а четвъртъкът (27.03.2008, заседанието на МС) наближаваше.
Е, пътят на вестникарските и онлайн-изрезките е неведом. Така нещата влизат в обсега на PR-ите и ако те приемат и докладват „където трябва”, значи една от целите е постигната.
По близката тема за достъпността на важни идентификационни данни и спесимени на регистрираните фирми на сайта на Агенция по вписванията вижте статията „Сигурността не се решава на парче”, в. Пари от 29.01.2008.

***

Бизнесът претърпя щети и почувства веднага основните проблеми на Закона за търговския регистър (ЗТР). Текстовете за промяната му  ще бъдат обсъждани в МС в четвъртък на 27 март, но дали ще бъдат решени всички проблеми и възникнали колизии с други нормативни актове? Ето някои от тях.

 „А-А-А!” и административния капацитет

Недостигащият административен капацитет е основния и много скъп за бизнеса и държавата проблем. За кой ли път настъпваме мотиката – та това е типично тясно място при масова обработка на данни, в която има физическо присъствие на участващите! Безкрайните опашки пред гишетата на Агенция по вписванията (АВ) водят да обществено и бизнес напрежение. Един случай се обработва на гишето за близо час! Но действително ли административния капацитет на държавата е недостатъчен?
Не се използва ефективно принципът за еднократен запис на информацията. В базата данни не е заредена предварително (или не се ползва при работата на гишето) информацията в цифров вид от фирмените отделения към съдилищата и НАП, евентуално от НСИ (Булстат и Делфи).
Ако тази информация чакаше предприемача със Заявлението му за регистрация, самото заявление щеше да бъде само на една страница! Тогава за АВ щеше да остане само създаването на тезауруса от сканирани документи с подписите и печатите на управляващите.
Интересен въпрос е защо информацията от съда не се пренесе служебно в информационната система на търговския регистър. Може би причините са правни, нарушава се принципа на разделяне на властите? Тогава изводът е, че рангът на регистъра е нисък и всяка власт има мотиви и основания да поддържа свои масиви.
Да не пропускаме и че всяка информация е много деликатна – при първи случай на недостоверност или непълнота източникът губи доверие. Такива дефекти в съществуващите регистри има. И тогава наистина кардиналното решение е да се започва наново. С други думи, всяка следваща информационна система е по-надеждна и качествена и кардиналният начин да се предпази от предишни грешки „на растежа” е новият старт. Заредената информация от, да ги наречем вторичните, регистри БУЛСТАТ и Делфи става за справки от страна на длъжностните лица на АВ, но вероятно не за повече.
Може ли еднократния запис на информацията да се използва при създаването на базата данни на АВ, по-точно на държавната база данни? Пак става дума за срещата на бизнеса с администрацията на едно гише, която е широко рекламирана.
Начин за решаване на проблема с административния капацитет при оповестяването на ГФО е и гишетата на НАП и НСИ да работят за Агенция по вписванията. Всички да работят за всички с всичко. Принципът всички-всички-всички (трите „А”, от английски ALL-ALL-ALL!) решава проблема за административния капацитет на АВ. Бизнесът да отива там, където му е по-удобно или е по-малка опашката. Оповестяването става от сайта на АВ с пренасочване към съответния общ масив.
Описаното, вероятно обсъждано от работните групи,  решение се базира на семантичен анализ на информационните масиви (тезауруси) на ведомствата и тяхното припокриване.
Сега са минимум три гишета – разходите на всеки от участниците (държава и бизнес) се увеличават тройно. НАП като приложения към годишните данъчни декларации събира ГФО (+ „Счетоводни политики”). АВ събира само ГФО. НСИ събира ГФО + няколко статистически справки.
С въвеждане на принципа „А-А-А!”:
Всички гишета приемат всички документи (пререгистрация, регистрация на нови фирми, ГФО, статистически форми и каквото още потрябва). Цялата информация влиза в общ масив.
Възможни са и палеативни решения, но с постигане на основната цел - едно гише.
Тезаурусът със сканирани документи и базата данни с цифровизирана информация е с общ междуведомствен или публичен, но регламентиран по раздели, достъп – определен от ведомство-администратор на БД.

Схема: Формиране на Търговския регистър - Трилистник на тезаурусите на Агенция по вписванията, НАП и НСИ

Бизнесът следва да посети едно гише в трилистника и информацията да се ползва от всички ведомства.
При наличие на правителствено решение и междуведомствено координиране, техническото изпълнение е на ИТ-специалистите.  Административния ресурс следва да бъде подкрепен с технически и програмен.

Автоматизирано въвеждане на данните - OCR

Не ми е известно, дали администрацията в България работи в посока OCR-технологиите за въвеждане на цифрено-буквена информация от хартиени документи. Според мен, това следва да е задължителна технология на Агенция по вписванията. Икономическият ефект си заслужава инвестицията. Сравнете при ръчно въвеждане – производителност 7 до 15 страници на час при над 7% грешки със скъпа процедура на коригиране. При автоматизираното въвеждане производителността е 10-130 на минута при грешки под 1 %, коригирани преди записа в базата данни.
Кои ведомства могат да използват OCR-технология? Повечето. В тази посока се отказа да работи НСИ при Преброяване 2000. Използва се в много банки, но още не и в България. Става дума за четене не само на щрихкодове, в която посока работи НАП.
Аз лично съм резервиран по отношение на кодиране-декодиране на баркодове. Защо да попълваме информация (локално или онлайн), след това да разпечатваме и подписваме отпечатан документ, в който има баркод със същата информация? Информацията, кодирана в баркода е нечетима за човек, така че подписът под него не води до отговорност по чл. 313 на НК.

Защита на информацията

Документите, традиционни или електронни, са застрашени винаги от подправка – зависи само от размера на „инвестиционния” интерес на фалшификатора. Всяка защита е повишаване на „инвестиционния” праг. Българското изобретение с 10-годишна история, за което прочетох днес в статията „Откриха уникална защита срещу фалшифициране” (вестник 24 часа от 24.03.2008)  сериозно повдига самочувствието ни като българи, но 100% защита не може да бъде постигната при документи с развърнат документооборот.
Цифровизираната информация следва да се съхранява под отговорността на един администратор, със съответните защити и нормални технически мерки за опазване – на няколко вида носители, в постоянен режим на технологично дублиране, поне в три екземпляра под различен покрив.
Регистърът е публичен и достъпът до него и до информацията в него е свободен и всеки може да тегли каквото му харесва. Но достъпен само за четене.
При служебната, непублична и невинаги класифицирана, информация не бива да има законова и техническа възможност за запис на флашки, преносими компютри, компакт-дискове и др.п., които не са под процедура на физическа охрана и без съответните регистри за движението им. Да помислим навреме за да избегнем проблемите на Англия или пък завчера обявеният случай в Германия за изчезването на 500 преносими компютъра с важна информация.

Защита на документите

Като резултативен документ от процедурата по вписването АВ издава Удостоверение (съжалявам, от титула на документа не различих точно какво Удостоверение). Всъщност те са общо 7 вида удостоверения според обстоятелството, което следва да бъде удостоверено - на сайта на АВ се виждат какви са. Валидността им е до следваща промяна в обстоятелствата. Това са документи с дълъг живот и доказателствена сила. Те са първични за фирмата и нейните партньори (подписване на договори, нотариално-заверени документи, търгове по ЗОП, регистриране на домейн с разширение *.bg и др.п).
Удостоверението засега е хвърчащ документ, отпечатан с лазерен принтер на два листа върху широко достъпна бяла хартия, зашит с телбод, подписан и подпечатан на втория лист. Всеки може да подмени първия или информация в него! Подправката на Удостоверението, издадено от АВ е във възможностите на фалшификатор с ниска квалификация. Един нотариус ще разглежда винаги с резерв такъв некачествен документ. Естествено, информацията е налице на сайта в Агенция по вписванията. Но винаги ли може да се направи справка при липса на техническа възможност или на време? Документите Удостоверение на АВ, по моето скромно мнение, следва да бъдат издавани на формуляри с физически защити от подправка и с опорна номерация. Планира се и издаването на ламиниран съкратен документ с размер на кредитна карта, както беше доскоро. Или карта с чип. Има различни проекти по този въпрос от институции, банки и други, но да мислим и за мястото в портфейла на бизнесмена – фирменият документ трябва да е един.

Архивен ресурс и използване на информацията

От гледна точка на АВ информацията може да се класифицира по следния начин:
Първична информация (тезаурусът) – качествени оригинали на хартиени документи със спесимени на участниците в документооборота – създатели и съхранители. Хартиените документи следва да са под физическа охрана.
Необходимите архиви за този физически масив – примерно 500 000 активни юридически субекта (фирми), при обем на фирменото досие от 20 листа А4, следва да поемат 10 млн. листа или 50 тона хартия (без да включваме папките). Очаква се, че Агенция по вписванията притежава този архивен ресурс.
Апропо, АВ ще стопанисва и документалната история на фирмите, техните досиета от фирмените отделения на съда – това са още много архивни ресурси – общо 200, 500, 1000 тона или повече? Тяхното дигитализиране и последващо унищожаване би било грешка. Тъй като не открих медийна информация по тези въпроси, предполагам, че Законът за националния архивен фонд е приложим при решаване на този въпрос с поднормативен или вътрешен акт на АВ.
Първичните документи се сканират в графичен вид от АВ. Тази база данни, да я наречем нематериалния, онлайн тезаурус, е характерна с големите обеми на файловете и базите данни, не подлежи на цифрова обработка, но има доказателствена стойност при спазване на съответните процедури на въвеждане, съхранение и достъп. Микрофилмирането трябва също да е планирано.
Вторична информация – въвеждане на данните в символен (цифров) вид на ръка или автоматично с технология OCR (Optical Character Recognition). Последващо микрофилмиране.
Резултативна информация – това са документите, издавани от АВ, както и онлайн справките.

Колизиите с други закони

и идеите за тяхното решаване вече са в медийното пространство, личното ми мнение е, че трябва да се избягват промени в други закони. Че нали законът е такъв, защото е приет и стабилен? Изглежда несериозно, когато със закон се променят десетина други. Ако става дума само за имена на институции, нейсе, но ако става дума за по-сериозни неща – бъркотията е налице и законодателят губи авторитет.
Ще спомена част от законите, свързани със ЗТР – това са Търговски закон, Закон за счетоводството (ЗСч), Закон за марките и географските означения, (ЗГМО), Закон за националния архивен фонд...

Ах тези фирмени адреси!

През годините установихме и едно друго голямо неудобство, което продължава (по-скоро възникна отново като феникс).
В удостоверението, което получихме от Агенция по вписванията в т. 5 „Седалище и адрес на управление” присъства само адресът на първоначалната фирмена регистрация. Данните за контакт – телефони, електронна поща и сайт са много полезни. Но кореспонденцията с институциите и съда са с писма с обратна разписка. Те трябва ли да пътуват до мястото на раждане на фирмата и дали ще стигнат до получателя?
Логиката на живота показа, че малкият бизнес започва и се регистрира в жилището на единия от съдружниците. След разрастване на  бизнеса започва местене на фирмата на различни места под наем, промени при съдружниците. Чак след това се появяват сградите на самата фирма и адресът на управление става постоянен.
Когато митницата, данъчните органи или съда изпратят писмо на адреса на регистрация и обратната разписка се върне (подписана от някой комшия или съпругата на бивш съдружник) могат да бъдат пропуснати срокове, да тръгнат наказателни действия, да изтече служебна информация. Тогава бизнесът ли е сгрешил? Той се развива по своята логика и администрацията трябва да я следва.
Присъствието на две полета: „Адрес на регистрация” и „Адрес за кореспонденция” решава този проблем, който е повод за постоянно притеснение на голяма част от фирмите. Така и процедурата на призоваванията ще увеличи своята надеждност.

И накрая – далеч съм от мисълта, че единствено при мен са възникнали подобни идеи и тези. Добро развитие би било, ако млади ентусиасти, по един или друг повод участващи в работата по усъвършенстване на ЗТР и споделили факти и идеи, намерят тук допълнителна подкрепа и мотиви за да ги защитят.

24.03.2008, София

инж. Ясен Висулчев,
Зам.-председател на Клъстер Българска медия и печат

 
  начало | библиография | ресурси | продукти | ФорКОМ ® | кaрта на сайта | контакти
  2008© Издателство “ФорКОМ®”