( 0 ) Продукти в количката |  Регистрация  Вход за клиенти
РЕСУРСИ
Размисли и усмивки
Статии
  Внимание, фалшификации!

  Комуникацията между гилдията на печатарите и институциите

  А-А-А! Търговския регистър, Ясен Висулчев

  "Сигурността не се решава на парче" - Инж. Ясен Висулчев

  "Новите IBAN формуляри" - Инж. Ясен Висулчев

  "Слагаме защита срещу измама с платежните документи " - Инж. Ясен Висулчев

  Стана ли касовата книга издателско предизвикателство? - Списание Паралели (брой 48, 2.12.2004)

  "Формулярът в древността" - Инж. Ясен Висулчев

  "Още веднъж по проблема за счетоводните документи" - Проф. Д-р Стоян Дурин

Нашите автори
Нашите партньори
Софтуер работещ с формулярите на ФорКом
Списък на регистрираните одитори
Нормативни актове и документи
ДДС в България и по света
   
"Формулярът в древността" - Инж. Ясен Висулчев

Едно от определенията за управление е “формализиране на реакциите при еднакви действия”. И тъй като в една система съобщението за въздействие, изработването на реакцията и обратната връзка са сигнали, то e ясно, че идеята за унифициране на сигналите, на информацията и на съдържащите я документи се заражда с първите централизирани системи за управление в най-дълбока древност.

Идеята на формуляра възниква едновременно с писмеността или по-точно казано със създаването на първите писмени документи. Основното в нея е, че информацията се разделя на два вида – постоянна и променлива. Постоянната информация характеризира управленския (или по-обобщаващо – информационно-комуникационния) акт по принцип. Древният владетел формулирал своето решение (например за размера на поземления данък) еднократно. Това решение се протоколирало и върховната канцелария имала задачата да го разпространи. При това известна част от информацията, записвана в “окръжните писма”, е променлива – адресът на получателя, неговите имена и звания, размерът на контролираните площи земя, размерът на данъка, сроковете на предаване на събраните средства. Началникът на древната канцелария се е грижил владетелските решения да бъдат доведени до управителите на провинции с всички реквизити, носещи основните качествени характеристики на документа – дата на решението, дата на влизане в сила, елементите, удостоверяващи истинността на документа и затрудняващи фалшифицирането му. Организаторът на информационния обмен се изправял пред необходимостта или да преписва безброй пъти всичко, или да осмисли, да анализира работата и да я рационализира.

Анализът разделя информацията на два вида – постоянна и променлива, синтезът формира информационната съвкупност на документа. Като резултат от този първи семантичен (смислов) анализ се вижда възможността за формализиране на сравнително постоянните реквизити на документа и за синтезиране на неговия формуляр. Ненапразно в руския език още от началото на XVII в. със засилването на централизираната държава понятието “формуляр”1 означава списък на поредицата от въпроси, по които трябва да се запише конкретна информация, за да се получи документът качествен (бил той прошение, указ или договор за продажба).

От съвременното определение на формуляра личи, че ние не мислим много по-различно от древните, именно защото нуждата от стандартизация и формализация на информацията възниква още с първите информационни потребности на древните обществени формации. Според определението формулярът е “носител на информация (обикновено хартиен), съдържащ фиксирани данни за постоянни реквизити на документа във вид, удобен за обработка от човека или машината”1. След попълване на променливите реквизити формулярът се превръща в документ. Разбира се, древните “стандартизатори” биха поставили в скобите друг текст – “обикновено папирусен” или “обикновено пергаментен”, но не “обикновено глинен”, тъй като технологията на писарската работа върху глина не позволява допълнения върху плочката след нейното изпичане или изсушаване. Все пак задачата за облекчаване на работата била решена с изнамирането на първите полиграфически способи. Древният изобретател се е приближил поразително до съвременните инженерни идеи и решения – появяват се печатът, печатът с променливи знаци (литери), цилиндричният печат с гравирани върху него формализирани текстове. Изброените пособия са първите полиграфически апарати, известни досега. Разликата е, че използваната тогава полиграфическа технология е приспособена за работа върху мека глина, а не върху употребяваните по-късно материали.

Твърдението, че първите формуляри се появяват със зараждането на писмеността и административните потребности за документиране в древните общества, намира своето потвърждение и в трудовете на редица историци2, работили по историята на Стария свят.

Древна Месопотамия. Може би най-богати са писмените паметници, намерени в този район. В древността в Междуречието на Тигър и Ефрат са кипели бурен живот и стопанска дейност, които са оставили изключително ценни документални източници, характеризиращи социално-икономическия живот, политическите събития и нивото на културата по това време.

Основните предпоставки за производството на голямо количество документи са няколко. От една страна това е развитието на широката бюрократична администрация на робовладелческите държави от Предна Азия, нуждите на стопанския, културния и политическия живот, активните междудържавни връзки. От друга страна голямо значение има и сравнително евтиния и достъпен материал за писане, какъвто са глинените плочки.

Най-общо, основните документи, представляващи съставна част на културите, процъфтели в древността в района на Двуречието, които са характерни за почти всички държави в Предна Азия от това време, биха могли да се групират по следния начин:

  1. Законодателни актове и разпореждания на владетелите.
  2. Документи, създавани в резултат на административната дейност.
  3. Финансови и сметководни документи, които владетели, монарси и други авторитети създавали във връзка с управлението на владенията и богатствата си (вкл. дворовете на владетелите и храмовото стопанство).
  4. Документи, осигуряващи доходи от земя и хора (кадастри, поземлени планове, нотариални актове и други документи за собственост).
  5. Документи, отнасящи се до лица, подлежащи на военна служба и принудителен труд, за изплащане на разни данъци и такси.
  6. Документи от търговски сделки, включително и с хора, както и нотариални документи за натоварени с такава дейност лица.
  7. Документи, отразяващи международни връзки и отношения между владетели и държави.

Едновременно с това във всички политически, икономически и религиозни центрове на древния Изток са били създадени условия за съхраняване на документите.

Глинените плочки, които се използвали за писане в древна Месопотамия, се изработвали от висококачествена, добре омесена глина. Размерите им обикновено са около 32х22 см с дебелина на плочката около 2 см, като върху тях се пишело с триъгълна тръстикова пръчица. Пръчицата се притискала под наклон към още мократа повърхност на плочката, при което се получавал характерен знак, клин “y”. Този знак дава повода на английския учен Томас Хайд в работата му “Религиозни източници на персите” от 1700 г. да нарече тази писменост “клинопис”.

Клинописът е създаден от шумерите, живеещи в южните части на Месопотамия. По-късно е развит от вавилонци, асирийци, хети, еламити, перси. Макар и да изглежда много еднообразен, той е използван в различни модификации в отделните страни и едва през I в. от н.е. е бил изместен напълно от азбуките на народите от Близкия и Средния изток.
Месопотамските писари били изкусни майстори в приготовлението и изписването на глинените плочки. Те направили и две интересни технически изобретения, за да заменят ръчното писмо с по-ефективен способ за изписване на определен текст. Обичаят да се изписват върху кирпичите за строеж името на владетеля и на съответното съоръжение ги довел до изобретяването на глинените печати. При някои от тях дори се използвали подвижни, заменящи се знаци, напомнящи ръчния набор при съвременното книгопечатане. Заслужава внимание и друго едно изобретение – писарите от град Суза в Елам използвали цилиндрични печати с гравирани върху тях проклятия. Прекарвайки цилиндъра върху влажната глина, те получавали точен отпечатък и по този начин се избавяли от изморителния труд, свързан с нанасянето на определената формула срещу посегналия да унищожи, повреди или открадне глинената “книга”.

Следва да отбележим, че още в зората на клинописа писмените паметници се отличават с използването на определени текстови формули и разположение на материала. За някои особено важни документи този процес на стандартизация започва много рано – още в последната четвърт на II хилядолетие пр.н.е. Стандартизацията способствувала и за съхраняването на първоначалното съдържание, тъй като независимо от въздействието на променящите се вкусове и концепции старите текстове, които може би при други условия, излизайки от употреба, щяха да изчезнат безследно, все пак се запазили.
По времето на Асирийската световна монархия се явява необходимостта от изготвяне на многобройни копия от царските заповеди, при това на три езика, които да се изпращат по всички краища на обширната държава. За целта асирийските писари притискали върху изпечената вече глинена плоча с изписан текст слой мека глина и получавали точно копие на документа.

Всеки гражданин (изключение правели само най-бедните) притежавал собствен печат от печена глина с името си, който поставял върху документи за покупко-продажба, договори, нотариални актове и др. След такъв подпис съответното длъжностно лице заверявало верността на съставения документ с подпис и дата. Всичко това може да се счита за първи наченки на полиграфията.
Документите се съставяли в три екземпляра – за продавача, за купувача и един екземпляр за градския архив. В създадените хранилища на документи те се подреждали по определени признаци – вид, съдържание, хронология. В много случаи дори различните по съдържание и вид документи се изработвали в различна форма.
Наличието на трафаретни текстове, специализацията, възможността част от текста – постоянната информация – да се отпечата наведнъж, а не да се пише на ръка, ни дават основание да смятаме, че древните месопотамски писари са авторите на първите формуляри.
Древен Египет. Още в епохата на Старото царство (2800–2400 г. пр.н.е.) в Египет се създава писменост – азбука от 24 главни звука (от пиктографското писмо, през силабическите означения, дозвукови). Пак по това време се създават и най-древните органи на властта – ведомство за обществени работи, съд, финансово-данъчно ведомство. И, разбира се, писмеността е призвана да отговори на нуждите на тази власт. Още от първите династии в цялата страна периодично се провежда изчисляване на земята, хората, добитъка и златото като основни единици за облагане с данък.

Твърде дълго обаче египетските писари използват едновременно и трите вида знаци – пиктографски, силабически и звукови, което доста затруднява изучаването на писмеността. Въпреки това във връзка с необходимостта от писане на делови документи по времето на Старото царство се появява бързопис – “ператика”. Най-усъвършенстваният бързопис на египетските писари – “демотика”, която много прилича на съвременната стенография, се появява през VII в. пр. н.е. и се разпространява широко през късната епоха на упадък на Египетската държава.
Като материал за писане са се използвали каменни плочи, дърво, парчета от керамични съдове (остракони), кожа, платно, но най-голямо разпространение имал папирусът.

Много данни свидетелствуват, че специфичната египетска бюрократична система е изисквала воденето на огромна документация, особено на официална учрежденска кореспонденция и сметководна документация.

Законите изисквали всяко оплакване да се представя пред съда в писмена форма. Писмено се оформяли и всякакви търговски сделки и договори, даване под наем, сключване на брак и др., за да бъдат признати за валидни. За всеки вид документ имало твърда формулировка.

Подобна и обширна е била и документацията, отразяваща управлението на имотите и богатствата не само на фараоните и на храмовите стопанства, но и на богатите държавни чиновници.

Създадените документи се съхранявали в специални хранилища към дворците на фараоните или в специални помещения към храмовете. Особени задължения към документите и съхранението им имал везирът. Още по времето на фараона Хеопс (ок. 2666 г. пр.н.е.) длъжността на везира като пръв министър била с ключово значение в централизираното управление на държавата. Везирът стоял начело на канцелария с 4 отдела:

– Камара на писмата на фараона, в която се съставяли писмените документи;
– Камара на печата, където подпечатвали с печата на фараона и завеждали входящите и изходящите документи;
– Камара на налозите и данъците;
– Камара на архивите, в която всеки документ се поставял под рубрика – вписвал се в съответния регистър в зависимост от характера на съдържащата се информация.

За съжаление материалът, върху който се съставяли документите – папирусът, е значително по-нетраен от глинените плочки на шумерите и запазените документи са много по-малко, отколкото в Предна Азия. Независимо от това намерените документи свидетелстват за значителна стандартизация на формулировките и специализация при създаването, използването и съхранението на документите. Безспорно това са едни от първите предвестници, ранните форми на днешните формуляри.

Древна Гърция. Най-ранните открити писмени паметници са от II хилядолетие пр.н.е. Това са каменни печати и глинени плочки, написани с пиктографско писмо, близко до йероглифното, открити при разкопки на о-в Крит от английския археолог Артър Еванс. Постепенно към 1450 г. пр.н.е. пиктографското писмо се свежда до обобщени начертания, значително опростени, наречени от Еванс “линейно писмо А”. Образци от него са открити досега само на о-в Крит. Намерените документи, изписани с това писмо, са много малко, главно 150 глинени плочки, открити на няколко километра от Фест. Те представляват по всяка вероятност записи, отнасящи се до селскостопанското производство. Значително по-големи находки има на плочки, написани с линейно писмо Б не само на о-в Крит, но и на континента. То е по-опростено (с известни изключения) от линейното писмо А. За всички намерени документи като материал за писане са използвани глинени плочки, подобни на тези от Месопотамия. Разликата е, че тук плочките не се изпичат, а се сушат на слънце. Размерите им варират от неголеми печати до тежки таблици с листообразна форма и размери около 25х13 см. Обикновено тези документи са свързани с административната, стопанската и политическата дейност на владетелите.

В началото на I хилядолетие пр.н.е. гърците заимствали от финикийците азбуката, която постепенно видоизменили и пригодили към изискванията на гръцкия език. Те въвели и един съвършено нов елемент във фонетичното записване – записването на гласните, което не се практикувало от финикийците. Тази нова техника на писане се развила бързо и се разпространила в целия свят.

Намерените документи представляват финансови отчети, търговски договори, стопански записки, данъчни списъци, административни документи и др. Изисканото оформление на глинените плочки дава основание да се смята, че са съставени от добре подготвени писари, владеещи не само краснопис, но и сложната система за съставяне на отчети, сметки и други документи. Заедно с тях са намерени и печати, служещи по всяка вероятност за подпечатване на затворените сандъци с документи.
По-късно гърците започват да използват като материал за писане и папирус, пергамент, навосъчени дъсчици, които поради нетрайността на материала и конкретните исторически условия са в по-голямата си част унищожени.

От наличните находки може да се проследи развитието на древногръцката писменост и постепенната стандартизация на формулировката и подреждането на текстовете, а това са първите стъпки по пътя на създаването на постоянния формуляр.

Да се опитаме да дадем във вид на блок-схема развитието на писмената технология. На фигурата са представени технологията на писането, появата на идеята за полиграфията при двустепенно изработване на документите, развитието и появата на първите формуляри, които според нас са забравените родоначалници на полиграфията.

Първите проблясъци на рационалното мислене у древните писари ни дават основание да мислим, че полиграфията (сам по себе си много млад термин), чието име произлиза от гръцкото “поли” – много и “графос” – пиша, се е зародила още в древна Месопотамия при работата върху създаването и размножаването на различни документи.
Развитието на технологията на писането, появата на хартията, кодекса, гравюрата, ксилографията и набора, на съвременните висококачествени и производителни полиграфически технологии, развитието на информационната технология създават формуляра в неговия съвременен вид. Двете степени на създаване на формулярите се разграничават технологично, пространствено и информационно. Всяка от тях получава своето развитие и специализация. Достъпността расте, расте и ефективността.

Глобализацията на информацията и формирането на “информационно общество” води до задълбочено изучаване и използване природата на информацията. Терминът формуляр се вгражда в действащи компютърни системи. Разпознаваме формулярът като такъв и на екрана на монитора.

Животът на хартиения формуляр се усложнява, появява се необходимостта от оптическо четене на информацията, методите на архивиране се развиват – използва се микрофилмирането, дигиталните архиви съдържат цифрови изображения на документалните единици.

Големи обществени задачи, свързани със статистика, счетоводство, данъци, банково обслужване и други се решават бързо с голяма степен на достоверност и надеждност чрез оптическо четене на информацията от попълнени на ръка (!) формуляри. Милиони документи се сканират и въвеждат за броени дни.

Често се използват цифрови бази данни като единствени съхранители на информация със сериозни мерки за удостоверяване на истинност, достоверност, криптиране, електронни подписи, надеждно съхранявани резервни копия на оптически носители и други.

Историята на човека, обаче, се съхранява главно на хартия.
Унификацията и стандартизацията на документацията е системна задача, много важна брънка в процеса на подобряване на управлението и неговото информационно и документално осигуряване.

Именно затова в нашето съвремие сме свидетели и на сериозна работа на данъчните и митническите органи, на Българската народна банка, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националния статистически институт и други държавни органи върху подготовката на формулярите, осигуряващи формализирането на първичната информация.

 
  начало | библиография | ресурси | продукти | ФорКОМ ® | кaрта на сайта | контакти
  2008© Издателство “ФорКОМ®”